Тайни от 100 милиона години: пещерата на ледените гиганти Айсрийзенвелт

Чували ли сте за Айсрийзенвелт? Удивителната ледена пещера в Австрийските Алпи е истинска магия и очарование за окото! От немски, името ѝ означава ''Свят на ледените гиганти'' и наистина много ѝ подхожда.

Известна е като най-голямата ледена пещера в света.

Ще останете запленени от студената красота на стотиците отблясъци на кристалите и от мащабите на ледените фигури, в основата на които човек се чувства като джудже. 
Сякаш наистина гигантска ръка е ваяла всичко това, после създателят е изчезнал нанякъде.  Пещерата е разположена на 40 км южно от Залцбург, в частта Тененгебирге на Алпите. 20-метровият ѝ вход създава усещането, че е врата към друг свят. И действително е така. Преди стотици милиони години реката Залцах минавала през тези планини, като постепенно дълбаела лабиринт от варовикови тунели и проходи. Те продължават навътре в планината на разстояние 42 километра. Ледът обаче се простира само на километър от устата на пещерата. Преди да бъде открита в края на 19-ти век, пещерата била известна само на местните ловци. Те обаче отказвали да влизат вътре, защото вярвали, че това е вратата на ада. Ледът, който веднага те пренася в една друга реалност, наистина създава усещането за свят, много далечен от човешкия. Ледената подплата в началото на пещерата се е формирала в течение на столетия от непрекъснатото размекване, топене и повторно замръзване на снега в нея през различните сезони. През студената алпийска зима пещерата вътре остава по-топла от въздуха навън. Мразовитият въздух обаче си пробива път навътре в пещерата и понижава до под нулата температурата в по-долните галерии. През по-топлите месеци снегът на повърхността започва да се топи и се процежда през пукнатините вътре в пещерата. Там обаче водните капки бързо замръзват на студения въздух и образуват запленяващи въображението причудливи фигури. В пещерата има непрекъснато течение. През зимата въздухът навлиза от входа към вътрешността, а през лятото студеното течение се обръща от вътрешността навън, като не позволява на снега да се стопи. И така, представете си не просто пещера с красиви ледени фигури. Около вас се издигат огромни грамади лед, който стига до самите скалисти сводове на пещерата. Като че ли сте попаднали в ледена приказка, леден дворец или дори в търбуха на ледено чудовище. Асоциациите са безкрайни, тъй като светът под земята  е толкова странен и непознат. Пред вас изникват всякакви ледени фигури – сталактити, сталагмити, сводове, замръзнали водопади. Гледката е заслепяваща и заслужено получава 5 звезди в скалата на най-добрите туристически атракции в света. Всички, посетили това изумително място, разказват, че си е заслужавала всяка секунда от подземната разходка. Интересно е, че в пещерата няма прокарано електричество. На входа всеки посетител получава карбидна лампа и трябва да си свети сам. Ще се почувствате като истински изследовател с точната екипировка на точното място. Трябва само да внимавате лампата да не изгасне от студеното течение, което ще ви лъхне в лицето точно при влизането вътре. И пътуването в този друг свят започва – очакват ви 75 минути на незабравими гледки. Ще се провирате през тунели, ще се катерите по стъпала, като ще преодолеете разлика във височината от 135 метра. На няколко пъти по време на тура вашият гид ще изчезва зад някоя ледена фигура и ще запалва магнезиев пламък. Ефектът от ярката синкаво-бяла светлина върху леда е поразяващ и очертава в ярък контраст фигурите около вас. Айсрийзенвелт е естествена варовикова пещера, издълбана от водата в течение на хилядолетия в скалите на планината Тененгебирге, най-голямото карстово плато в тази част на Алпите. Макар че била известна отдавна на местните хора, първото ѝ официално откриване за науката направил през 1879 г. природоизпитателят от Залцбург Антон Поселт. Той успял да влезе само 200 м навътре в пещерата. Публикувал статия за откритието си, но скоро то било забравено от съгражданите му. Един от малкото, които проявили интерес и го запомнили, бил спелеологът от Залцбург Александер фон Мьорк. От 1912 г. нататък той организирал няколко експедиции в пещерата, като примерът му бил последван и от други природолюбители. Фон Мьорк загинал през 1914 г. в боевете през Първата световна война. Урната с праха му се съхранява и до днес в една ниша на любимата му пещера. През 1920 г. били направени първите пътеки в планината към пещерата, както и малка хижа за изследователите. Малко по-късно се появили и първите туристи, привлечени от внезапната слава на природното чудо. 

През 1955 г. бил построен кабинков лифт, който съкратил изкачването пеша от 90 на 3 минути. Когато влезете в пещерата, се насочвате право към залата Поселт

Там има огромен сталагмит, наречен Кулата на Поселт. След това стигате до знак във формата на кръст. Това е мястото, до което е стигнал първият откривател на пещерата по време на своето проучване. Оттук нататък започват огромните ледени фигури. Мястото, където ледът е най-дебел, се нарича Голямата ледена дига. Там на места той достига височина до 25 метра. След това е Крепостта Химир, кръстена на гиганта Химир от скандинавската митология. Тук сталактитите образуват фигура, наречена Воала на Фрига. По пътя ви следва Катедралата на Александер фон Мьорк, където е поставена урната с праха на изследователя. Това е огромна, естествено оформена зала, която е изцяло покрита с лед. Открита е от Фон Мьорк и това е най-подходящото място да почива прахът му. Последната спирка от обиколката е Леденият дворец, който се намира на километър навътре в пещерата и на 400 м под земята. Оттук туристите се обръщат и по обратния път излизат навън. Мнозина си задават въпроса колко стар е ледът в пещерата. 

Геоложките изследвания на проби, взети от леда, показват, че най-старите слоеве в ледените пещери в този район са на около 1000 години.

Може да ви се вижда много, но всъщност ледът е съвсем млад, като се има предвид, че историята на тези пещери се простира между 50 и 100 млн. години назад.  През годините ледените фигури се появяват и изчезват. Обикновено една фигура съвсем бавно се трансформира в друга при размекването на леда, като така се появяват и нови забавни истории, които водачите на групите разказват. Така например кракът на една от ледените бели мечки се стопил и тя постепенно се превърнала в слон! В края на краищата човешкото въображение дава имена на фигурите, родени от играта на природата. 

А пещерата се променя непрекъснато, така че ще откриете нещо ново и запленяващо всеки път, когато я посещавате.


  (0)   Коментар