Теотиуакан - истинският храм на обречените

Теотиуакан е археологически обект в Мексико, който е разположен на 48 км североизточно от едноименната столица на страната. В точен превод от науатл, езикът на древните племена по тези земи, Теотиуакан означава „Където боговете са сътворени“ или „Място на боговете“.

Учените все още не са единодушни кое точно древно племе е основало града около 400 години преди новата ера. Няма достатъчно научни данни, дали това са били толтеките, олмеките или тотонаките.

В предколониално Мексико той е представлявал многолюден град, културно-икономически и култово-религиозен център. Разцветът на града е бил през V до VII век след Христа, когато според историците и археолозите населението му е достигало 200 – 250 хиляди души.

По неизвестни причини в края на IX век градът е напуснат и е станал необитаем. Почти 3 века по-късно ацтеките го „откриват“, като използват изградения храмов комплекс за собствени ритуали.

Първите организирани разкопки се провеждат от Леополдо Батрес през 1906 г., когато е открита голямата Пирамида на Слънцето.

През 1917 г. Мануел Гамио разкрива Сюдадела-та и Храма на Пернатата Змия (Кетцалкоатл). През 1962–1963 Игнасио Бернал води разкопките около комплекса на Лунната Пирамида както и жилищните помещения извън осовата линия — Калсада де Лос Муертос - променада на мъртвите. 20 години по-късно екипът на Кабрера, Родригес и Морелон разкопавата главно южната страна на градския център, включвайки по-голямата част на Сюдадела-та, останала неразкопана от Гамио.

През 90-те години на миналия век, Едуардо Матос координира разкопките на Пирамидата на Слънцето, северната и източната част, както и големите платформи около пирамидата.

Пирамидата на Слънцето, най-внушителната постройка в града, не е издигната върху руините на по-стари постройки като други обекти от същия период, а е самостоятелен проект.

Теотиуакан е организиран като гигантска координатна решетка.

Главната артерия на града, с дължина 3,2 км, е „Променадата на мъртвите“ (наречен е така от ацтеките, тъй като погрешно заключили, че платформите край пътя са гробници). В северния край на булеварда се намира Сиудадела (цитаделата). Представлява огромно ограждение, в което е разположен Храмът на Кетцалкоатъл, богът-змия.


  (0)   Коментар