Аз.... и Ти.... и Тя

" - Може, - мислеше си до болка уморената душа, - някога да ме повика, ако няма кой да го обича...." ... Тишината ... Празната стая.... Свещи..... и нещо като реквием за една любов, която повече убива, отколкото помага.... Познато, нали?

Тя след мен ... или Аз след нея ... или ти?!

Душата ми.... и тъмна полупълна стая с мисли за нас.... 

И виното ,.... а като верен събеседник - самотата, придружавана от два-три спомена за вкуса на усмивката ти върху кожата ми....И отнякъде едва-едва обажда се и лекичко тъгата, за всяко едно "утре", което няма да посрещнем заедно.... 

Та, срещнахме се с тях на чашка... И решихме да пием и за жената, която с теб върви по пътя, мили мой.... Не, няма лоши чувства, просто се надяваме, че осъзнава как е най-щастлива на света и колко много й завиждаме за мястото.... 

... Лицето ми да виждаш вечер, преди да заспиш...В косите ми да се събуждаш с усмивка сутрин.... Да ставам тихичко кафето да ти правя и закуска... Да те прегръщам с усмивка на вратата, когато отиваш да се бориш със света и всекидневните проблеми, чакащи зад всеки ъгъл...Топла супа лековита, когато си нещастен или болен.... До леглото ти да не се отделям и да бъда там, когато имаш нужда...дори от чаша вода посреднощ... Да тичам към прегръдките ти вечер, уморено да склоня глава на гърдите ти и да ти разкажа за деня си, пълен с мислички за теб... Да ми споделяш какво те прави буреносен... и щастлив...какво те притеснява...за какво мечтаеш... Да бъда и приятел, и любовница, и спътник...просто твоето всичко.... 

Дано да осъзнава колко други искат да са нея в нощта... А душата ми се стяга до полуда в прегръдките на същата тъга и си мечтае тихо тука за "утре"-то, което все не идва - да се събуди кротичко до теб, да те целуне и да пита "добре ли се наспа?".... И, Мили мой, града ми идва да изпотроша и да пия, докато забравя колко искам да си тук и как боли, че теб те няма, че си в друго...своето легло.... И как не мога да те чуя, защото е непозволено... Но там от ляво... то не пита може или не... 

И всичко в мен така те вика... само да си тук за миг... да те прегърна и да те обичам.... друго повече не искам, разбери.....

И все пак, наздраве, мили мой, за всяка открадната секунда, за всички мигове безброй, които ще броя, докато пак си тук.... Целуни я и тихо прошепни, ако е забравила каква щастливка е,

 моля от мен й припомни....


  (0)   Коментар