Ти си там... А всъщност ТУК!

Едно обещание, че ще си тук, дори и да те няма....

Не искам свободата... Без теб...

16:34

Здравей...

17:12

Как си...

18:19

Искам да те видя

20:32

Липсваш ми..

9115км разстояние. Физическо разстояние. От моето сърце до твоето сърце. 

7 часа разлика. При мен е ден, а при теб нощ. Не, грешка. При мен, без теб, няма ден. Отвътре е тъмно. Отвътре е мрак. 

Термометрите показват 26 градуса. Луди ли са? Скапани машинки! Не усещат ли студа ми? Не мерят ли едно сърце? Ако можеха, сигурна щяха да се пръснат.

Много неща искам да ти кажа. Искам да ти кажа, че всичко са просто цифри. Ти си в безкрайност. За теб няма време. Ти си всяка секунда, всяка минута. Вдишвам те и те издишвам. Защо ми го причиняваш? Защо ми взимаш въздуха? Защо ми спираш дишането? 

Нали се разбрахме? Заминавам, но ще се върна. Нали разбрахме, че имаме нещо, което скапаното разстояние не може да открадне? Какво правиш сега? За чий дявол ти е, да ми казваш, че ми даваш свобода? Не трябва да изпускам шанса си? Кой шанс? Моят шанс си ти. Теб не искам да пускам.

Не искам да те задушавам с любовта си. Казвала съм ти го. Спомняш си нали? Сега обаче искам да те задуша, за да си припомниш. Знам, че не мога да те прегърна. Знам, че не мога да те хвана за ръка и да вървим един до друг. Но позволи ми да ти припомня. 

За момента, в който ме целуна за първи път. За момента, в който за първи път ми каза “обичам те”. За момента, в който се отдръпна, защото видя как растем във връзката си и се уплаши да не взема свободата ти. Обичам те, заради свободата ти. Не бих ти я взела никога. Обичам те, заради цялата ти обърканост, различност, странност. Обичам те, заради търпението, което прояви. Благодаря ти, че не тичаше. Благодаря ти, че вървеше към мен и ми позволи да те допусна. 

Сега е мой ред да вървя към теб. Не искам да те пускам, няма да те пусна! 

Ще седя тук и ще потропвам с крак. На другият край на света. Нито един километър не може да ме убеди, че на света съществува друго нещо, което да си заслужава повече от теб. Знам го! 

Ти също! Не се прави на силен. Знам, че не вярваш в нито една дума, която ми каза. Да горят в Ада тъпите думи. Защо не можеха устните ми да изливат чувствата директно. Ей така, реални. На кому са му нужни думи, които нараняват така? 

Мечтите са най-важни? Работа? Кариера? Пари? Докога? А след това? Как да ти обясня, че без теб нищо не е важно... Без теб всичко губи своят смисъл. Не мога да се концентрирам. Не мога да сграбча мига, който ми се предоставя, защото ти си моето вдъхновение. Да мечтая, да работя, да има смисъл да го правя. Ако знам, че теб те има мога да го правя безотказно, непрекъснато, неуморно. Не си отивай. Не ми взимай глътката свеж въздух.

Километрите са просто цифра.

Знам, че е трудно да го направиш...

Живеем в свят, в който празнуваме триумфа на лесното, на бързооборотната стока. Свят на лесните жени, кратките връзки, студените сърца. Знаеш ли какъв свят е това? Свят на слабаци! Хора, които се страхуват да живеят! Те не живеят, те оцеляват. Човек без любов е паразит. 

Не си го причинавай. Не ми го причинявай...

Дай ми шанс да живея. Дай ми шанс да ти покажа и докажа, че заедно можем да построим светове.

Подарявам ти цялата свобода на света. Бъди там, където искаш. На колкото километра поискаш. Колкото време поискаш. Само не затваряй вратата на сърцето си. Носи ме в себе си.

23:12

Моля те, остани още малко. 

00:43

Прибирам се.

10.11.2017г.

Лос Анджелис, Калифорния


  (0)   Коментар